Патрон на училището
Никола Пушкаров е виден български учен природоизпитател и общественик, публицист, революционер и народен будител, който със своята съдържателна научна дейност през първата половина на миналия век поставя основите на почвознанието в България. За по-новите поколения българи екзотичното по звучене име на този талантлив изследовател навярно нищо не говори, но сред специалистите почвоведи, геолози, еколози, естествоизпитатели той се ползва с почит и авторитет. За хора, изцяло отдадени на дадена наука, особено ако тя не е от атрактивните и популярните, поначало малко се говори и малко се знае. А направеното от тях е така значимо за страната и остава завинаги за всички поколения. Такъв е и Никола Пушкаров, чието име носи Институтът по почвознание в София и чието име Професионална гимназия по селско стопанство гр. Попово избра за свой патрон.
Никола Пушкаров е роден на 14 декември 1874 година в гр. Пирдоп в семейство на изявени родолюбци и радетели за свобода и национална независимост. Три големи исторически личности оказват влияние върху развитието му: неговият учител - писателят Тодор Влайков, легендарният войвода Гоце Делчев и известният немски почвовед-генетик Раман, при когото той специализира една година и половина. Неговият житейски и творчески път започва с културно-просветна, педагогическа и изследователска дейност в Средногорието и други градове, минава през освободителните борби на Македония, където участва като войвода на чета в Илинденското въстание, редактира вестник "Освобождение", председател е на Скопския революционен комитет. Такъв широк житейски обсег на дейност може да покаже само мащабно скроен човек. Любовта му към земята и почвите има дълбок корен. Неговата всеотдайност към геологията и почвознанието е толкова голяма, че по време на Илинденското въстание в бойната си раница Пушкаров носи уникални скални образци, събирани от македонските планини. Човек, нарамил пушка и отдал се на научна работа, не може да има леки и прави пътеки. Животът на Никола Пушкаров до последния му миг е осеян с небивали трудности и съдбовни превратности, а научният му път е изпълнен с неимоверен труд. Той се жертва за своето верую и има печалната слава да бъде признат едва посмъртно. Новите поколения учени в областта на почвознанието са признателни за всичко, сътворено от Никола Пушкаров. Неговата научноизследователска дейност е обобщена в над 120 научни труда, очерци и научнопопулярни статии. При това е оценена по достойнство.
Никола Пушкаров е роден на 14 декември 1874 година в гр. Пирдоп в семейство на изявени родолюбци и радетели за свобода и национална независимост. Три големи исторически личности оказват влияние върху развитието му: неговият учител - писателят Тодор Влайков, легендарният войвода Гоце Делчев и известният немски почвовед-генетик Раман, при когото той специализира една година и половина. Неговият житейски и творчески път започва с културно-просветна, педагогическа и изследователска дейност в Средногорието и други градове, минава през освободителните борби на Македония, където участва като войвода на чета в Илинденското въстание, редактира вестник "Освобождение", председател е на Скопския революционен комитет. Такъв широк житейски обсег на дейност може да покаже само мащабно скроен човек. Любовта му към земята и почвите има дълбок корен. Неговата всеотдайност към геологията и почвознанието е толкова голяма, че по време на Илинденското въстание в бойната си раница Пушкаров носи уникални скални образци, събирани от македонските планини. Човек, нарамил пушка и отдал се на научна работа, не може да има леки и прави пътеки. Животът на Никола Пушкаров до последния му миг е осеян с небивали трудности и съдбовни превратности, а научният му път е изпълнен с неимоверен труд. Той се жертва за своето верую и има печалната слава да бъде признат едва посмъртно. Новите поколения учени в областта на почвознанието са признателни за всичко, сътворено от Никола Пушкаров. Неговата научноизследователска дейност е обобщена в над 120 научни труда, очерци и научнопопулярни статии. При това е оценена по достойнство.