***

Да, знам за любовта – онази,

която себе си не пази,

която като плод се кашва,

която лъже и заплашва,

която в пъкъла вирее…

Да сте я виждали къде е?

Онази, да, онази съща,

която плаче и прегръща,

с очи червени, с рокля къса,

която от сълзи се къса,

а после през сълзи се смее.

Да сте я виждали къде е?

Любов, хем нежна, хем проклета,

сто глупости на търкалета

която върши, и вършее,

и мачка… Аз не знам къде е,

но само да я срещна нея,

сто пъти ще я преживея!

Мария Донева